В предишните статии говорихме за методи за управление на отпадъците. Един от тях е компостирането. Но за какво става въпрос точно ?

Компостирането представлява  аеробен процес за разграждане на органичните отпадъци, при който резултът е еднороден кафеникаво-черен ронлив материал, който е добър за наторяване на различни земеделските култури и за процес по възстановяване на органичната материя на почвите. Компостът има също друго име – наричан е  “черното злато” за почвата, защото чрез този метод може да се натрупва полезни за почвата, хранителни вещества . 

Чрез този метод се влияе директно благоприятно върху  съдържанието на влага и органични хранителни вещества, повишава обмяната на въздух, променя и стабилизира киселинността на почвата, влияе благотворно върху микроорганизмите и растенията, и потиска болестите. 

Компостирането у дома се приема за   полезен метод що се отнася до екологията и това е добър метод за разрешаване на проблема с битовите биоразградими отпадъци, тъй този метод спомага за спад на емисиите и разходите, които са за транспортирането на компоста и също така дава гаранция за  внимателен контрол на използваните материали и увеличава осведомеността на потребителите по проблемите на околната среда.

В районите, където няма толкова много хора разделното събиране се оказва понякога скъпо и неефективно и затова компостиране в домашни условия представлява по-оригинално и добро решение. Всеки от нас с неговите биологични отпадъци може сам лесно да си създаде  компост – няма никакъв разход на електроенергия, няма също така никакви разходи за поддръжка, а за почвата ще бъде от голяма ползва – като тор.

Кои биологични отпадъци можете  да използвате за този метод?

Биологичните отпадъците, които могат да се третират за компостиране, се делят на различни хранителни отпадъци (развалени плодове и зеленчуци, обелки от моркови, картофи, банани, динени кори, животински остатъци, развалена храна от животински произход, коремни вътрешности от животни, остатъци от реколта, хмел, ядки, черупки, дрожди, развалено семе, тютюневи отпадъци, брашно/талаш); “зелени” отпадъци, съдържащи азот и други.